Д-р Елена Рабинева: Най-големият смисъл на медицината е да съчетаеш науката с емпатията
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елена Рабинева е ученик на Тракийския университет в Стара Загора. Специалист по ядрена медицина в УМБАЛ „ Александровска “ и помощник към Медицински университет - София. Професионалният ѝ път стартира в региона на вътрешните заболявания, а след това ползата ѝ към образните способи я насочва към ядрената медицина - компетентност, която съчетава клинично мислене, високотехнологична диагностика и персонализиран лечебен метод.
Работи в региона на стандартните и хибридните нуклеарномедицински проучвания. Професионалните ѝ ползи са свързани с онкологичната ядрена медицина, тераностиката и новите радиофармацевтици.
Д-р Рабинева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Какво Ви стимулира да станете доктор?
Решението да се посветя на медицината не беше ненадейно, а по-скоро последователно осъзнаване, което узряваше с времето. Винаги съм била мощно впечатлена от индивида - освен от анатомията и физиологията, а от неговата история, болежка, мощ и предпочитание да продължи напред.
Още от ранните си училищен години имах построена визия за знанието като висша полезност и мощ. А медицината е специалност, в която знанието придобива най-дълбок смисъл, тъй като може да помогне, да облекчи страдалчество, да избави живот.
Всеки пациент идва със своя история. Затова лекарят би трябвало да има освен познания, само че и самообладание, емпатия и почитание към тази история.
Следването по медицина е изключително прекарване. То те среща освен с голям размер информация, само че и със самия теб - с границите ти, с умората, със подозренията, само че и с волята да продължиш. Първите години са сложни, тъй като разбираш, че тази специалност изисква цялото ти внимание. Но тъкмо тогава стартира да се построява лекарят - освен като експерт, а като персона.
От преподавателите си научих разнообразни уроци, които нося и до през днешния ден. Първо, че положителният доктор в никакъв случай не стопира да учи. Второ, че зад всяка диагноза стои човек, а не просто клиничен случай. И трето, че в медицината знанието би трябвало да върви ръка за ръка със примирение и човещина. Може би това е и най-големият смисъл на специалността - да съчетаеш науката с емпатията.
Как се насочихте към ядрената медицина? Кои бяха първите Ви учители в специалността?
Нуклеарната медицина не беше първият ми избор. До нея доближих последователно, след първите си стъпки в клиничната процедура. Започнах с вътрешни заболявания и точно там осъзнах какъв брой значима е ролята на образните способи за диагнозата, стадирането и следенето на пациентите.
Клиничното мислене на интерниста е извънредно скъпо. Но с времето от ден на ден ме привличаше опцията освен да проучвам признаците и лабораторните данни, а и да „ видя “ заболяването - да онагледи нейното разпространяване, интензивност и динамичност. Именно тази връзка сред клиничното мислене и образното доказателство последователно насочи интереса ми към образната диагностика, а след това и към ядрената медицина.
Моят първи преподавател в специалността беше доцент доктор Валерия Хаджийска- шеф на Клиниката по ядрена медицина в Александровска болница. Нейният интерес към новаторските способи и новите технологии постоянно е бил образец за мен. От нея научих, че положителният експерт би трябвало да бъде по едно и също време акуратен, любопитен и отворен към развиването на медицината. Провеждала съм и спомагателни курсове и образования както в България, по този начин и в Европа (Унгария, Италия, Австрия).
Всъщност ядрената медицина е точно това - иновативност, интегралност и среща сред разнообразни специалности. Тя е област, в която науката доста бързо намира приложение в действителната грижа за пациента. Именно това я прави извънредно скъпа за актуалната медицина.
Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интригуващи и предизвикателни? Кои от тях съгласно Вас ще станат преобладаващи през идващото десетилетие?
Една от най-значимите нововъведения в региона е концепцията за тераностиката. Това е метод, при който еднакъв или подобен молекулярен притежател се употребява първо за диагностика, а по-късно - за терапия. Чрез маркиране с диагностичен изотоп, да вземем за пример галий-68, можем да пресъздаваме избрани рецептори или молекулярни цели в тумора. След това, посредством лечебен изотоп като лутеций-177, можем да насочим лекуването към същите прицелни кафези.
За мен най-интригуващото в ядрената медицина е, че тя от ден на ден трансформира метода, по който разбираме и лекуваме болесттите. Нуклеарномедицинската диагностика не демонстрира единствено къде се намира болестният развой, а дава информация какво се случва в него - каква е неговата интензивност, по какъв начин се държи биологично и дали има съответна молекулярна цел, към която можем да насочим лекуването.
Тераностиката има своя типичен и дълго одобрен образец в радиойодлечението при диференциран карцином на щитовидната жлеза. Днес обаче тя навлиза в нов стадий - посредством радиолигандните лечения с лутеций-177.
Особено значимо е, че тази опция към този момент е налична и в България. От април 2026 година в Клиниката по ядрена медицина на УМБАЛ „ Александровска “ се организира лекуване с ¹⁷⁷Lu-PSMA при пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином.
Пациентите се сортират по ясни критерии, съобразени с рекомендациите на Експертния съвет по ядрена медицина в България и с интернационалното управление на EANM/SNMMI за ¹⁷⁷Lu-PSMA радиолигандна терапия. Най-общо това са пациенти с напредничав, PSMA-позитивен метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином, лекувани преди този момент с андроген-рецепторно ориентирана терапия и таксан-базирана химиотерапия. Задължително изискване е доказването на PSMA-позитивна болест посредством PSMA PET/CT. Именно образната диагностика дефинира дали пациентът е подобаващ за такава таргетна терапия. Това е доста показателно за бъдещето на ядрената медицина - тя към този момент освен диагностицира, а интензивно взе участие в избора и провеждането на персонализирано лекуване.
Сред тематиките, които намирам за изключително предизвикателни и забавни, са новите радиофармацевтици - като ⁶⁸Ga-FAPI, ¹⁸F-DOPA и ¹⁸F-PSMA. Към сегашния миг имам засилен професионален интерес към таргетното проучване с FAPI - един от най-интересните радиофармацевтици от последните години.
Докато PSMA е образец за туморно-насочен метод при простатния карцином, FAPI насочва вниманието към туморната микросреда - към задействаните фибробласти, които вземат участие в държанието, растежа и нашествието на доста солидни тумори. Именно това прави FAPI толкоз перспективен: той ни разрешава да погледнем освен самия израстък, а и средата, която го поддържа.
Изследването с ⁶⁸Ga-FAPI може да има значение при тумори, при които общоприетите способи от време на време имат ограничавания - да вземем за пример при някои стомашно-чревни тумори, панкреасен карцином, перитонеална карциноматоза, саркоми и други неоплазии с изразена туморна строма. Разбира се, това е област, която към момента се развива и изисква струпване на повече клиничен опит, стандартизация и ясни показания. Вярвам, че през идващото десетилетие FAPI-базираните проучвания ще заемат все по-важно място в онкологичната образна диагностика, а евентуално и в бъдещи тераностични подходи.
Вярвам, че през идващото десетилетие преобладаващи ще бъдат точно тези посоки - тераностиката, персонализираните радионуклидни лечения, новите молекулярни цели и способи като FAPI, които ни разрешават да погледнем оттатък анатомията и да разберем по-дълбоко държанието на тумора.
Те ще трансформират метода, по който стадираме, наблюдаваме и евентуално лекуваме онкологичните болести. Най-голямото предизвикателство ще бъде тези нововъведения да станат налични за повече пациенти и да бъдат интегрирани в мултидисциплинарния метод на актуалната онкология.
Нуклеарната медицина е област, която изисква екипност - сред лекари, физици, химици, фармацевти, онколози, лъчетерапевти и доста други експерти. Именно тази интегралност я прави толкоз забавна. А най-големият смисъл на всички тези нововъведения е един - пациентът да получи по-точна диагноза, по-навременно лекуване и по-добър късмет за качество на живот.
В колегиален и етичен проект кои правила съгласно Вас би трябвало да бъдат водещи в общуването сред лекарите от клиничните специалности и от специалностите, които са преобладаващо диагностични?
Според мен най-важните правила са взаимното доверие, уважението към експертизата на другия експерт и ясната връзка. Съвременната медицина е екипна работа.
Клиницистите от ден на ден се доверяват на нашата преценка, изключително в моментите, когато би трябвало да се вземе извънредно решение за диагнозата, стадия на болестта или последващото лекуване. От своя страна ние, като експерти по ядрена медицина, също имаме потребност от клиничния подтекст - от историята на пациента, лабораторните индикатори, предходните образни проучвания, извършеното лекуване и съответния клиничен въпрос, на който би трябвало да отговорим.
Нуклеарната медицина от време на време идва на по-късен стадий в диагностичния развой - когато пациентът към този момент е минал през други образни проучвания, само че те не са били задоволително безапелационни или не са дали цялостен отговор. Именно тогава нашата компетентност може да има решаваща роля, тъй като тя освен демонстрира структурата, а дава информация за функционалността и интензивността на болестния развой.
Понякога точно ядрената медицина разкрива непредвидени диагнози или положения, които трансформират напълно държанието към пациента. Това може да бъде разкриване на метастатично разпространяване, доказване на интензивност на болестта, определяне на рецидив или противоположното - изключване на деен развой там, където други способи са оставили подозрение.
За мен най-ценни са точно случаите, в които има деен разговор сред клинициста и диагностичния експерт. Когато обсъдим пациента дружно - какви са признаците, какво е извършено досега, какво тъкмо би трябвало да уточним - тогава проучването не е просто облик, а част от цялостното клинично решение.
Кои етични правила намирате за най-важни в общуването си с пациентите и околните им?
За мен в основата на общуването с пациентите и техните близки стоят емпатията, уважението и умеенето да изслушваш. Понякога в медицината сме фокусирани върху диагнозата, резултатите и лечебния проект, само че не би трябвало да забравяме какъв брой обезпокоителен е този път за самия пациент.
За него проучването или диагнозата не са просто медицински факт - те са персонална история, боязън, очакване и вяра.
Вярвам, че лекарят би трябвало да умее да изяснява умерено и разбираемо. Пациентът има право да знае какво следва, за какво се прави обещано проучване, какво може да покаже то и какви са идващите стъпки.
Особено в ядрената медицина, където методите от време на време звучат непознато или даже притеснително за хората, е доста значимо да отделим време, с цел да разсеем страха и да създадем доверие.
Разкажете в резюме за обичаните Ви занимания за свободното време – имате ли занимание, по какъв начин си почивате най-добре?
Свободното време в лекарската специалност постоянно е лимитирано, по тази причина се старая да го извозвам пълноценно. Най-добре си почивам, когато пътувам и когато съм измежду природата. След динамичността на болничната среда разходката сред природата има особена мощ да подрежда мислите и да връща салдото към простите, само че значими неща. Най-ценно за мен обаче остава времето със фамилията ми. То ми дава успокоение, опора и чувство за смисъл отвън специалността.
Какво бихте желали да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по пътя на ядрената медицина?
Бих им поискала на първо място да останат любопитни и търсещи. Нуклеарната медицина е извънредно динамична компетентност - тя се развива бързо, свързва разнообразни области на медицината и непрекъснато слага нови въпроси пред нас.
Бих ги насърчила да не се опасяват от провокациите, тъй като точно те постоянно ни водят към най-ценния професионален опит. В тази компетентност е значимо човек да бъде отворен към новите технологии, към новаторските способи и към работата в екип.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елена Рабинева е ученик на Тракийския университет в Стара Загора. Специалист по ядрена медицина в УМБАЛ „ Александровска “ и помощник към Медицински университет - София. Професионалният ѝ път стартира в региона на вътрешните заболявания, а след това ползата ѝ към образните способи я насочва към ядрената медицина - компетентност, която съчетава клинично мислене, високотехнологична диагностика и персонализиран лечебен метод.
Работи в региона на стандартните и хибридните нуклеарномедицински проучвания. Професионалните ѝ ползи са свързани с онкологичната ядрена медицина, тераностиката и новите радиофармацевтици.
Д-р Рабинева, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Какво Ви стимулира да станете доктор?
Решението да се посветя на медицината не беше ненадейно, а по-скоро последователно осъзнаване, което узряваше с времето. Винаги съм била мощно впечатлена от индивида - освен от анатомията и физиологията, а от неговата история, болежка, мощ и предпочитание да продължи напред.
Още от ранните си училищен години имах построена визия за знанието като висша полезност и мощ. А медицината е специалност, в която знанието придобива най-дълбок смисъл, тъй като може да помогне, да облекчи страдалчество, да избави живот.
Всеки пациент идва със своя история. Затова лекарят би трябвало да има освен познания, само че и самообладание, емпатия и почитание към тази история.
Следването по медицина е изключително прекарване. То те среща освен с голям размер информация, само че и със самия теб - с границите ти, с умората, със подозренията, само че и с волята да продължиш. Първите години са сложни, тъй като разбираш, че тази специалност изисква цялото ти внимание. Но тъкмо тогава стартира да се построява лекарят - освен като експерт, а като персона.
От преподавателите си научих разнообразни уроци, които нося и до през днешния ден. Първо, че положителният доктор в никакъв случай не стопира да учи. Второ, че зад всяка диагноза стои човек, а не просто клиничен случай. И трето, че в медицината знанието би трябвало да върви ръка за ръка със примирение и човещина. Може би това е и най-големият смисъл на специалността - да съчетаеш науката с емпатията.
Как се насочихте към ядрената медицина? Кои бяха първите Ви учители в специалността?
Нуклеарната медицина не беше първият ми избор. До нея доближих последователно, след първите си стъпки в клиничната процедура. Започнах с вътрешни заболявания и точно там осъзнах какъв брой значима е ролята на образните способи за диагнозата, стадирането и следенето на пациентите.
Клиничното мислене на интерниста е извънредно скъпо. Но с времето от ден на ден ме привличаше опцията освен да проучвам признаците и лабораторните данни, а и да „ видя “ заболяването - да онагледи нейното разпространяване, интензивност и динамичност. Именно тази връзка сред клиничното мислене и образното доказателство последователно насочи интереса ми към образната диагностика, а след това и към ядрената медицина.
Моят първи преподавател в специалността беше доцент доктор Валерия Хаджийска- шеф на Клиниката по ядрена медицина в Александровска болница. Нейният интерес към новаторските способи и новите технологии постоянно е бил образец за мен. От нея научих, че положителният експерт би трябвало да бъде по едно и също време акуратен, любопитен и отворен към развиването на медицината. Провеждала съм и спомагателни курсове и образования както в България, по този начин и в Европа (Унгария, Италия, Австрия).
Всъщност ядрената медицина е точно това - иновативност, интегралност и среща сред разнообразни специалности. Тя е област, в която науката доста бързо намира приложение в действителната грижа за пациента. Именно това я прави извънредно скъпа за актуалната медицина.
Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интригуващи и предизвикателни? Кои от тях съгласно Вас ще станат преобладаващи през идващото десетилетие?
Една от най-значимите нововъведения в региона е концепцията за тераностиката. Това е метод, при който еднакъв или подобен молекулярен притежател се употребява първо за диагностика, а по-късно - за терапия. Чрез маркиране с диагностичен изотоп, да вземем за пример галий-68, можем да пресъздаваме избрани рецептори или молекулярни цели в тумора. След това, посредством лечебен изотоп като лутеций-177, можем да насочим лекуването към същите прицелни кафези.
За мен най-интригуващото в ядрената медицина е, че тя от ден на ден трансформира метода, по който разбираме и лекуваме болесттите. Нуклеарномедицинската диагностика не демонстрира единствено къде се намира болестният развой, а дава информация какво се случва в него - каква е неговата интензивност, по какъв начин се държи биологично и дали има съответна молекулярна цел, към която можем да насочим лекуването.
Тераностиката има своя типичен и дълго одобрен образец в радиойодлечението при диференциран карцином на щитовидната жлеза. Днес обаче тя навлиза в нов стадий - посредством радиолигандните лечения с лутеций-177.
Особено значимо е, че тази опция към този момент е налична и в България. От април 2026 година в Клиниката по ядрена медицина на УМБАЛ „ Александровска “ се организира лекуване с ¹⁷⁷Lu-PSMA при пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином.
Пациентите се сортират по ясни критерии, съобразени с рекомендациите на Експертния съвет по ядрена медицина в България и с интернационалното управление на EANM/SNMMI за ¹⁷⁷Lu-PSMA радиолигандна терапия. Най-общо това са пациенти с напредничав, PSMA-позитивен метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином, лекувани преди този момент с андроген-рецепторно ориентирана терапия и таксан-базирана химиотерапия. Задължително изискване е доказването на PSMA-позитивна болест посредством PSMA PET/CT. Именно образната диагностика дефинира дали пациентът е подобаващ за такава таргетна терапия. Това е доста показателно за бъдещето на ядрената медицина - тя към този момент освен диагностицира, а интензивно взе участие в избора и провеждането на персонализирано лекуване.
Сред тематиките, които намирам за изключително предизвикателни и забавни, са новите радиофармацевтици - като ⁶⁸Ga-FAPI, ¹⁸F-DOPA и ¹⁸F-PSMA. Към сегашния миг имам засилен професионален интерес към таргетното проучване с FAPI - един от най-интересните радиофармацевтици от последните години.
Докато PSMA е образец за туморно-насочен метод при простатния карцином, FAPI насочва вниманието към туморната микросреда - към задействаните фибробласти, които вземат участие в държанието, растежа и нашествието на доста солидни тумори. Именно това прави FAPI толкоз перспективен: той ни разрешава да погледнем освен самия израстък, а и средата, която го поддържа.
Изследването с ⁶⁸Ga-FAPI може да има значение при тумори, при които общоприетите способи от време на време имат ограничавания - да вземем за пример при някои стомашно-чревни тумори, панкреасен карцином, перитонеална карциноматоза, саркоми и други неоплазии с изразена туморна строма. Разбира се, това е област, която към момента се развива и изисква струпване на повече клиничен опит, стандартизация и ясни показания. Вярвам, че през идващото десетилетие FAPI-базираните проучвания ще заемат все по-важно място в онкологичната образна диагностика, а евентуално и в бъдещи тераностични подходи.
Вярвам, че през идващото десетилетие преобладаващи ще бъдат точно тези посоки - тераностиката, персонализираните радионуклидни лечения, новите молекулярни цели и способи като FAPI, които ни разрешават да погледнем оттатък анатомията и да разберем по-дълбоко държанието на тумора.
Те ще трансформират метода, по който стадираме, наблюдаваме и евентуално лекуваме онкологичните болести. Най-голямото предизвикателство ще бъде тези нововъведения да станат налични за повече пациенти и да бъдат интегрирани в мултидисциплинарния метод на актуалната онкология.
Нуклеарната медицина е област, която изисква екипност - сред лекари, физици, химици, фармацевти, онколози, лъчетерапевти и доста други експерти. Именно тази интегралност я прави толкоз забавна. А най-големият смисъл на всички тези нововъведения е един - пациентът да получи по-точна диагноза, по-навременно лекуване и по-добър късмет за качество на живот.
В колегиален и етичен проект кои правила съгласно Вас би трябвало да бъдат водещи в общуването сред лекарите от клиничните специалности и от специалностите, които са преобладаващо диагностични?
Според мен най-важните правила са взаимното доверие, уважението към експертизата на другия експерт и ясната връзка. Съвременната медицина е екипна работа.
Клиницистите от ден на ден се доверяват на нашата преценка, изключително в моментите, когато би трябвало да се вземе извънредно решение за диагнозата, стадия на болестта или последващото лекуване. От своя страна ние, като експерти по ядрена медицина, също имаме потребност от клиничния подтекст - от историята на пациента, лабораторните индикатори, предходните образни проучвания, извършеното лекуване и съответния клиничен въпрос, на който би трябвало да отговорим.
Нуклеарната медицина от време на време идва на по-късен стадий в диагностичния развой - когато пациентът към този момент е минал през други образни проучвания, само че те не са били задоволително безапелационни или не са дали цялостен отговор. Именно тогава нашата компетентност може да има решаваща роля, тъй като тя освен демонстрира структурата, а дава информация за функционалността и интензивността на болестния развой.
Понякога точно ядрената медицина разкрива непредвидени диагнози или положения, които трансформират напълно държанието към пациента. Това може да бъде разкриване на метастатично разпространяване, доказване на интензивност на болестта, определяне на рецидив или противоположното - изключване на деен развой там, където други способи са оставили подозрение.
За мен най-ценни са точно случаите, в които има деен разговор сред клинициста и диагностичния експерт. Когато обсъдим пациента дружно - какви са признаците, какво е извършено досега, какво тъкмо би трябвало да уточним - тогава проучването не е просто облик, а част от цялостното клинично решение.
Кои етични правила намирате за най-важни в общуването си с пациентите и околните им?
За мен в основата на общуването с пациентите и техните близки стоят емпатията, уважението и умеенето да изслушваш. Понякога в медицината сме фокусирани върху диагнозата, резултатите и лечебния проект, само че не би трябвало да забравяме какъв брой обезпокоителен е този път за самия пациент.
За него проучването или диагнозата не са просто медицински факт - те са персонална история, боязън, очакване и вяра.
Вярвам, че лекарят би трябвало да умее да изяснява умерено и разбираемо. Пациентът има право да знае какво следва, за какво се прави обещано проучване, какво може да покаже то и какви са идващите стъпки.
Особено в ядрената медицина, където методите от време на време звучат непознато или даже притеснително за хората, е доста значимо да отделим време, с цел да разсеем страха и да създадем доверие.
Разкажете в резюме за обичаните Ви занимания за свободното време – имате ли занимание, по какъв начин си почивате най-добре?
Свободното време в лекарската специалност постоянно е лимитирано, по тази причина се старая да го извозвам пълноценно. Най-добре си почивам, когато пътувам и когато съм измежду природата. След динамичността на болничната среда разходката сред природата има особена мощ да подрежда мислите и да връща салдото към простите, само че значими неща. Най-ценно за мен обаче остава времето със фамилията ми. То ми дава успокоение, опора и чувство за смисъл отвън специалността.
Какво бихте желали да пожелаете на младите си сътрудници, които в този момент поемат по пътя на ядрената медицина?
Бих им поискала на първо място да останат любопитни и търсещи. Нуклеарната медицина е извънредно динамична компетентност - тя се развива бързо, свързва разнообразни области на медицината и непрекъснато слага нови въпроси пред нас.
Бих ги насърчила да не се опасяват от провокациите, тъй като точно те постоянно ни водят към най-ценния професионален опит. В тази компетентност е значимо човек да бъде отворен към новите технологии, към новаторските способи и към работата в екип.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ